Кучешка кашлица- инфекциозен трахеобронхит

kashlicaКучешката кашлица или известна още като инфекциозен трахеобронхит е силно заразно заболяване при кучето. Среща се в целия свят и е силно заразно заболяване.

Причинителите на заболяването са много и най- различни, но най- разпространени са  Bordetella bronchiseptica, парагрипния вирус и микоплазмата. Аденовирус тип 2, реовирус и кучешкия херпес вирус спомагат за тежестта на заболяването. Въпреки, че всеки един от тези причинители може да предизвика симптоми на заболяването в повечето случаи то е резултат от повече от един причинител.

Най-честия вирусен агент е параинфлуенца вируса. Предизвика леки симптоми, продължаващи по-малко от 6 дни, освен ако не е налице участие и на друг причинител, както обикновено става. Повечето 5 валентни ваксини включват „кучешка кашлица“ като предлагат някаква защита срещу този вирус. Усложненията при заболяването най- често се дължат на Bordetella bronchiseptica бактерията която почти винаги се изолира при кучета с трахеобронхит. Клинични признаци на  инфекция настъпват от  2 до 14 дни след заразяването, и ако няма усложнение с други агенти  симптомите продължават около 10 дни. Въпреки това, след като инфекцията е излекувана преболедувалото  куче продължава да е излъчител в продължение на 6 до 14 седмици като така може да  разпространи болестта до други възприемчиви животни през това време. Защитата срещу Bordetella става чрез използване на  интраназални ваксини за „кучешка кашлица.

Симптоми:

Най-честият симптом това е суха кашлица . Много от собствениците описват кашлицата като „клаксонен звук.“ 

Воднист носен секрет също може да се наблюдава. При леките случаи кучетата продължават да се хранят и да бъдат бдителни и активни. При по-тежки случаи, симптомите могат да включват- сънливост, треска, загуба на апетит, пневмония, и в много тежки случаи дори смърт. По-голямата част от тежки случаи се срещат в имунокомпрометирани или млади животни, ваксинирани кучета.

Диагноза

Диагнозата  обикновено е на базата на симптомите и историята.Бактериални култури, вирусни изолация и кръв.

ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОФИЛАКТИКА:

Най-добрата превенция е изолацията на не ваксинирани кучета, особено младите. Ако това не може да бъде избегнато, тогава правилното ваксиниране е следващия най-добър вариант.

Ако кучето е редовно ваксинирано със стандартна 5-валентова или 7 валентова ваксина, ще бъде защитено срещу няколко от агентите причиняващи трахеобронхит главно парагрипен и аденовирус. Въпреки това тези ваксини самостоятелно рядко осигуряват защита срещу заразяване  въпреки това биха помогнали за намаляване на тежестта на заболяването, ако животното се инфектира. Има ваксина която се прилага интраназално /напръсква се в ноздрите/ и съдържа както параинфлуенца така и бордетела. Създава локален имунитет. Ваксината може да се използва при кучета на възраст от 3 седмици, само една доза е необходимо да се осигури защита и защитата настъпва още 3-4 дни след ваксинацията.

РИСКА ЗА ЧОВЕКА!

Доскоро се смяташе че няма риск за здравето на човека. Наскоро обаче изследванията показват, че Bordetella bronchiseptica може да причини заболяване у някои хора, предимно тези с увредена имунна система. При  здрави възрастни не изглежда да има риск, но малки деца и имунокомпрометирани лица трябва да вземат предпазни мерки  и да не влизат в контакт с животни, които имат симптоми на трахеобронхит.

 

Първа помощ при измръзване на домашен любимец

hypotermiaПрез зимата когато температурите падат под нулата  продължителното излагане на домашния любимец на минусови температури води до намаляване притока на кръв до критично ниски нива в периферните части на тялото –  краката, ушите и опашка. Ако тези тъкани  замръзнат, може да се появи тежка травма или трайно увреждане.  Ако подозирате, че вашето куче или котка може да има измръзване  се бадете веднага за инструкция на ветеринаря Ви!

Ако е наложително да го заведете в  клиниката е добре да окажете  първа помощ преди това!

Преместете  вашия домашен любимец на топло и сухо  място възможно най-бързо (включително топла кола). Увийте вашия домашен любимец в топли сухи кърпи или одеала и поставете опаковани бутилки с гореща вода в близост до тялото.В допълнение, можете да опитате внимателно затопляне с топла (не гореща) вода. Проверете температурата на водата, за да се уверете, че тя не надвишава (40 до 42 ° C). Би трябвало да можете спокойно да поставите ръката си във водата. Ако не сте сигурни може да приложите  кърпи с топла вода.

Какво не трябва да правите никога –  може да задълбочите проблема!

 

Не търкайте или масажирайте засегнатата област!

Да не се прилага топла вода директно в засегнатата област!

НЕ използвайте директено суха топлина, като например  сешоар!

Не давайте никакви лекарства за болка, освен ако Вашият ветеринарен лекар не Ви е препоръчал. Много болкоуспокояващи за хора  могат да бъдат отровни за домашни любимци.

 

Почистване на зъбите – 7 стъпки

zubiПочистването на зъбите не трябва да бъде борба!

Aко следвате тези прости стъпки, можете да спомогнете за поддържането на чисти и здрави зъби на вашия домашен любимец!

1. Изберете тихо място и отделете време за да започнете миенето.

2. Поставете вашия домашен любимец комфортно. Малки кучета и повечето котки е добре да задръжте здраво в скута си с главата обърната към вас. Ако вашето куче е по-голямо го оставете да седи до вас, така че да може спокойно да манипулирате в  устата.

3. Започнете да търкате с пръст или мека кърпа по външната повърхност на зъбите  използвайки движение обратно и по часовниковата стрелка както и напред и назад. Бъдете внимателни  да не бъдете ухапани!

4. Първите няколко пъти можете да направите това като ползвате кърпа или специален текстилен напръстник и да почиствате по няколко зъба, а не цялата устна кухина, особено ако на вашият домашен любимец му е за първи път и е изнервен.

5. Когато почистването стане по-комфортно може да включите и паста за зъби / първо на пръста си/

7. Последна стъпка- преминаване от кърпата с четка за зъби предназначена за домашни любимци  или оставате на напръстника/той е специализиран за почистване/.

Ако се нуждаете от насоки или искате да сте сигурни, че почиствате правилно не се колебайте да се обърнете към нас! :)

Консервантите в храните за животни

 

vitaminE_ingredientMainОсновните енергийни източници в домашни храни са въглехидрати, протеини и мазнини. Всички тези съставки трябва да бъдат предпазени от разваляне. Когато се отворят те биват излагани на въздух, замърсяват се с бактерии, гъби  и др окисляват се и се развалят. Затова правилното опаковане и добавката на консервант помага за предотвратяване на повторно замърсяване с тези организми. Ако не се добавят консерванти, срокът на годност на храните ще бъде изключително кратък.

Има три основни  разновидности на храните за домашни любимци (консервирани, полу-влажени и сухи), консервираните храни обикновено съдържа най-малко количество консерванти. Това е така, защото самия процес на консервиране/ термична обработка/ и запечатване в херметически затворени кутии унищожава бактериалните замърсители и предотвратява от окисление докато кутията се отвори.

Сухите храни изискват по-високо количество  консерванти за стабилизиране на мазнини и протеини, въпреки отстраняването на влагата в продукта. Те служат за инхибиране на растежа на бактерии и плесени, особено докато все още са запечатани в оригиналната торбата.

Като правило, полу-влажните храни изискват най много  консерванти, поради тяхното по-високо съдържание на влага и мека текстура.

В повечето храни за домашни любимци консервантите са антиоксиданти, които могат да бъдат „естествени“ или „синтетични“. През последните години, по-голямата част от храните за домашни любимци са консервирани с естествени консерванти като токофероли, витамин C и екстракт от розмарин и ТОВА ПРАВИ ХРАНИТЕ ОТ ВИСОК КЛАС ПО-ДОБРИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ!

Основните синтетични антиоксиданти ВНА, ВНТ и етоксихин, са били използвани като консерванти в продължение на много десетилетия а и до момента в някой храни. Първите два са одобрени за използване в човешките храни, докато етоксикин е одобрен само за използване в храни за животни.

 

Когато кучето е бременно

dog-pregnancy-signs-4.1-800X800Какво да правя сега….. това е често задавания въпрос. Затова силно Ви препоръчваме да прочетете информацията която е представена за да ви помогне да се подготвите добре.

 

ВАЖНО Е ДА ЗНАЕТЕ

Запомнете датата на първото заплождане.
Никога НЕ ваксинирайте по време на бременност.

Не обезпаразитявайте.

Съветвайте се за всичко което давате с вашия ветеринарен лекар.

 

Първа седмица:

Заплождането и периода след заполождането. Понякога се наблюдават промени в поведението на женската .Внимавайте за вагинална инфекция при заплождането. Нормални са слаби бледо розови изтечения през това време. Обърнете се за съвет към вашият ветеринарен лекар и не се доверявайте на всичко което четете в интернет. Наблегнете на храна от висок клас.

Не давайте никакви лекарства без одобрението на ветеринар. Ако не сте обезпаразитили за вътрешни паразити преди заполждането не го правете след това или се консултирайте с лекар. Спрете обезпаразитяването срещу бълха  и кърлежи  и употребета на всякакви други инсектициди преди да се консултирате с вашия ветеринарен лекар. Не ваксинирайте!

Втора седмица /7 до 14 ден/

Оплодените яйдеклетки се делят и навлизат в матката. Грижите не са по различни от тези в първата седмица.

Трета седмица /14-21 ден/

Ембрионите се имплантират в матката.

Четвърта седмица /21 -28 ден/

Времето в което ветеринаря може да диагностицира бременноста чрез ехография. Зародишите са с размери от 5 до 16mm, лицата се оформят, очите и гръбначния мозък се развиват. На този етап ембрионите са най-податливи на дефекти.Възможна е поява на прозрачни, без мирис вагинални изтечения, а гърдите започват на наедряват. Сега е момента да посетите своя ветеринар и той да ви даде основни насоки за това как протича бременноста и родилния процес.

Пета седмица /28-35 ден /

По това време на фетусите започват да приличат на кученца. Имат пръстчета на краката, мустаци и нокти. Вече е формиран и пола.Тегло на майката ще започне да се увеличава. Корема видимо се уголемява.

 Шеста седмица /35-42 ден/

Бременноста е очевидна. Бебетата стават цветни (кожения пигмент се развива), а зърната на майката потъмняват и нарастват,  коремчето продължава да се уголемява.

Седма седмица / 42- 49 ден/

 

Кученцата продължават да растат. Женската започва да отделя много косми, които ще намирате навсякъде по килимите.Увеличете храна избягвайте домашно приготвени храни. Опитайте се да я накарам да яде балансирана храна, не само месо. Спрете скачането и физическите натоварвания.

Осма седмица /49-57 ден/

Кученцата могат да се родят по всяко време, но задържането им  още една седмица ще е от полза те да бъдат по-здрави след това, затова избягвайте груба игра с майката. Свържете се с ветеринаря си да е в готовност ако се наложи лекарска намеса при проблемно раждане!

Деветата седмица /57-65 ден/

Време е !!!!! J

Поведение то на майката може да се промени.Апетитът може да изчезне, тя  е неспокойна, да търси подходящо място за раждане. Часове преди раждането телесната температаура обикновенно се понижава затова започнете да  следите температурата ректално както следва:

Ден 57 три пъти на ден

Ден 58 четири пъти на ден

Ден 59 по пет пъти на ден

Ден 60 на всеки час през деня, както и на всеки четири часа през нощта

Уверете се, че термометърът е поставен вътре в ректума с помощта на вазелин.

 

 

Периода в които майката  се очаква да роди. Трябва да има родилен бокс на тихо и спокойно място. Желателно е да има вратичка за да може майката да преминава спокоино без да се налага да прескача за да не премаже малките. Температурата в помещението да е около 28градуса  поне първите 2 седмици от раждането защото са все още с не стабилна терморегулация. Майката веднага след раждането трябва да започне с приема на Калций в противен случай има опасност от развитие на  хипокалцемия и кома.

1931954_10203373571686466_163683337_n

Диагностика на бременност във Вет М и М на куче Фортуна 4 та седмица.

10569886_10204615637417333_1795391578_n

Куче Кукла – 21 ден от бременността.

 

 

С куче на море

hvvgbhjnkjСъвети

* Не забравяйте кучешки торбички, така че да можете да почистите след кучето си.
* Не си мислете че вашето куче може да плува! Всички кучета трябва да се научат да плуват точно като нас. Някои породи са естествено добри  плувци, но други породи (като корги и мопса) не са. Ако кучето ви не е плувало  морето не е най- подходящото мястото където трябва  да се започне, затова се уверете, че не е проблем плуването за него преди да навлезете  в по- голяма дълбочина.
* Пиенето на солена вода е лоша идея. По някаква причина кучетата пият солена вода, но тя може  да предизвика повръщате, или по-лошо да доведе до потенциално фатално отравяне сол. Уверете се, че сте взели достатъчно прясна вода за да не се обезводни.
Не прекалявайте с тичането  на пясък то е по-уморително отколкото на трева, така че не очаквайте кучето Ви да бъде в състояние да се движи и да играе толкова дълго, колкото обичайно.
* Уверете се, че вашето куче има сенчесто място на което може да се скрие тъй като горещият пясък би могъл да причини изгаряне по лапичките.
* Бъдете внимателни, за да се избегнете топлинен удар – признаци на прегряване задъханост,  координационни проблеми, повръщане и / или диария и колапс.
Ако кучето ви страда от артрит или други ставни заболявания е необходимо да  се ограничи времето на престой и  плуване в студена вода.
Внимавайте четириногото да не погълне водорасли, тъй като имат токсично действие върху кучешкия организъм и могат да доведат до сериозни усложнения и натравяне.

Дирофилариоза

Дирофилариозата е сериозно и потенциално фатално заболяване при домашните любимци.  Причинява  се от червеи, които живеят в сърцето и води до сърдечна недостатъчност и увреждане на други органи в тялото. Дирофилариозата засяга кучета, котки, порове, както и други видове бозайници, включително вълци, койоти, лисици, морски лъвове и-в редки случаи-хора.

 

Кучета. Кучето е естествен гостоприемник на дирофилария, като възрастните паразити които живеят в гостоприемника произвеждат потомство. Ако не се лекува, технният брой може да се увеличи драстично. Дирофилариозата причинява трайно увреждане на сърцето, белите дробове и артериите, може да повлияе на здравето и качеството на живот дълго след като кучето е било заразено. Поради тази причина, превенцията е най-добрият вариант, а когато е необходимо  лечение, трябва да се започне възможно най-рано.

Котки. Дирофилариозата при котки е много по-различна от дирофилариоза при кучетата. Котката е нетипичен домакин за дирофиларии, и повечето червеи при котките не оцеляват до етапа на възрастен паразит. Котки с възрастни форми обикновено имат само 1-3 червеи, като повечето котки, засегнати от форми на дирофилария нямат никакви възрастни червеи. Това не означава обаче че, дирофилариоза  не се диагностицира при котки и е важно да се разбере, че дори и незрели червеите причиняват реални щети под формата на състояние известно като дирофилариоза свързана с респираторни заболявания . Освен това, медикаментите използвани за лечение на дирофилариоза  при кучета не може да се използва при котки, така че превенцията е единственото средство за защита на котки от заболяването.

Как дирофилариозата се предава от един домашен любимец на друг?

 

Съществена роля в цикъла на заболяването играе комара. Възрастните женски форми на дирофилария, живеещи в заразено куче, лисица, койот или вълк произвеждат микроскопични бебешки червеи наречени microfilaria, които циркулират в кръвта. Когато комар ухапе заразено с микрофиларии животно той поема микрофилариите, които се развиват и узряват в продължение на период от 10 до 14 дни. След това, когато заразения комар ухапе друго куче, котка, или податливо диво животно инвазоспоспособните ларви чрез ухапването на комара навлизат в гостоприемника. Веднъж проникнали в новия гостоприемник за  около 6 месеца те се развиват до възрастни форми на дирофилария. Зрелите дирофиларии могат да живеят в продължение на 5 до 7 години при кучета и до 2 или 3 години при котки. Поради  голямата преживяемост на тези червеи всеки сезон комарите могат да доведат до увеличаване на броя на червеите в заразения домашен любимец.

Какви са признаците на заболяването при кучетата?

 

В ранните стадии на заболяването, много кучета не показват симптоми. Колкото по-дълго  инфекцията продължава, толкова по-вероятно е да се развият симптомите. Активни кучета, кучета силно заразени с форми на дирофилария или такива с други здравословни проблеми често показват ясно изразени клинични признаци. Признаците на заболяването могат да включват лека персистираща кашлица, нежелание за разходка, игра, лесна умора след умерена активност, намален апетит и загуба на тегло. Когато заболяването прогресира домашните любимци могат да развият сърдечна недостатъчност и подуване на корема поради излишната течност в него. Ако е по-голям броя нанпаразитите могат  внезапно да запушат съд и да нарушат притока на кръв към сърцето, което води до животозастрашаваща форма на сърдечно-съдов колапс. Това се нарича кавален синдром и се характеризира с внезапна поява на затруднено дишане, бледи венци и тъмна на цвят урина.

Какви са признаците на заболяването при котки?

 

Признаци на дирофилариоза при котки могат да бъдат много фини или много драматични. Симптомите могат да включват кашлица, астматични пристъпи, периодично повръщане, липса на апетит или загуба на тегло. Понякога засегната котка може да има трудности при ходене или припадъци, както и натрупване на течност в коремната кухина.

Разпространение на заболяването?

Дирофилариозата се разпространява в нови региони от страната всяка година. Бездомните кучета са основни преносители на заболяването в комбинация с климатичните промени заболеваемостта се повишава драстично от година на година.

Поради тази причина се препоръчва тестване на домашните любимци поне веднъж годишно, а през останалото време профилактични мерки./консултирайте се с ветеринарен лекар/

Какво трябва да знаете за тестването за дирофилариоза?

 Дирофилариоза е сериозно, прогресиращо заболяване. Колкото по-рано се открие толкова са по-добри шансовете на животното да се възстанови. Откриването  на заболяването става с кръвен тест който се прави от ветеринарен лекар. Тестът изисква  малко количество кръв от вашия домашен любимец и се търси за наличието на определени протеини. Ако вашият домашен любимец има положителен резултат могат да бъдат препоръчани и други допълнителни изследвания от вашият лекар.

 Когато трябва да се тества домашния си любимец?

Кучета. Всички кучета трябва да бъдат изследвани ежегодно за това заболяване и това обикновено може да се направи по време на рутинна визита за ваксина.

При кучета под 7-месечна възраст може да се започне с превенцията срещу дирофилариоза, без тест за дирофилариоза защото отнема най-малко 6 месеца на едно куче за да развие възрастна форма и теста да бъде положителен, но трябва да се тестват на 6 месеца след първоначалното си посещение, тестват се отново след 6 месеца и след това ежегодно да се гарантира че те не са болни.

Възрастни кучета над 7 месеца трябва да бъдат тествани преди да се започне превенция за дирофилариоза. Те също трябва да бъдат тествани след 6 месеца, 12 месеца и след това ежегодно.

Ако е налице пропуск в превенцията (един или повече закъснели или пропуснати дози), кучетата трябва да бъдат изследвани веднага, а след това тествани отново след шест месеца и ежегодно след това.

Годишен тестване е необходимо, дори когато кучетата са с превенция за дирофилариоза целогодишно, за да се гарантира, че програмата за превенция работи. Срещу Дирофилариоза лекарства са много ефективни, но кучета все още могат да се заразят. Ако сте пропуснали само една доза от месечна лекарства или сте го дали по- късно това може да остави кучето Ви незащитено. Срещу Дирофилариоза предпазни средства са много ефективни, но не 100% ефективни!!

Какво се случва, ако кучето ми има положителен тест?

Никой не иска да чуе, че кучето му има дирофилария, но добрата новина е, че повечето заразени кучета могат да бъдат лекувани успешно..

Ето какво можете да очаквате, ако кучето Ви има положителен резултат:

 Потвърждаване на диагнозата. След  положителен тест на тест антиген диагнозата трябва да бъде потвърдена с допълнителени различен тест. Тъй като схемата на лечение за дирофилария е едновременно скъпа и сложна, вашият ветеринарен лекар ще иска да бъде абсолютно сигурен, че е необходимо лечение.

Ограничават се физическите натоварвания, защото се увеличава скоростта, с която дирофиларии причиняват проблеми в сърцето и белите дробове.

Стабилизиране на заболяването на вашето куче. Преди да започне лечение  срещу дирофилариоза, може да се наложи вашето куче да бъде стабилизирано с подходяща терапия. При тежки случаи на заболяването този процес може да отнеме няколко месеца.

Прилага се лечение от лекуващия лекар и след около 6 месеца след завършване на лечението, вашият ветеринарен лекар ще извърши тест за дирофилариоза за да потвърди, че всички форми на дирофилария са били елиминирани.